Дата и час: 13 Авг 2020, 20:16

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 25 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: 03 Дек 2015, 17:29 
Offline
Полковник
Полковник
Аватар

Регистриран на: 03 Яну 2005, 18:07
Мнения: 1795
Местоположение: Видин
Ставам в 7, къпя се, и от скука слизам да закусвам ( закуска от 7 до 9). Малшанс , хотела е пълен със сънародници, а ние сме будно племе и почитатели на масата (особено чуждата) – в случая – шведска. Успявам в тълпата някак си да се докопам до парче хляб, яйца и шунка, както и да си налея почти едно кафе, че свърши, и сядам отвън на масата да пуша. Цъкам си по таблета, гледам , умувам. Ами то му се вижда края на това пътуване. Лошото освен това бе, че до нашенско пътя е предимно скучна магистрала, единствено май можехме да се разнообразим с едно минаване през Загреб, а и за да не се приберем изведнъж, да преспим в Ягодина, при Саша. Да свикнем с идеята че приключваме трипа, дето се казва, адаптация малко. Сервирам идеята на Емил, и между другото му споменавам , че трябва да иде да си сервира скоростно, ако не иска да остане гладен. Послуша ме, а аз си опаковах нещата.
Не след дълго тръгнахме , на една от цитаделите се отклонихме и влязохме в столицата на Хърватско – Загреб. От към външно лустро изглежда по добре от словенската – личи си някак си плановата архитектура – широки булеварди и много зелени площи. Карахме докато не стигнахме в централната част, паркирането е проблемно, ние си намерихме място, което обаче се оказа на арменския консул.

Изображение

Това не ни притесни особено, след кратко обсъждане решихме че ни е задължен – какво да се прави – история, няма как да прави проблеми. Седнахме отсреща в градинка , пред масивна сграда, хотел „Амбасадор” ако не се лъжа. Тръгнах да се разхождам и поснимам, Емил си остана в кафето, беше адска жега. Хубави , реновирани сгради в стар стил, подредени паркове, видя ми се спокоен и красив град.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Допихме си тоника и кафето и се отправихме към мястото с моторите. Арменският консул така и не се появи, а и да беше дошъл, щяхме да го препратим към арменския поп, по компетентност.
Измъкнахме се от града и поехме по магистралата. Тая магистрала ми е болно място – много хубава, ама толкова скучна, че се чудя вече как да я шунтирам. По-логичен и нормален път за България просто няма. На всичкото отгоре слънцето взе да преиграва този ден , на таблата над пътя стартовата температура в началото бе 34 градуса, това преди обяд, в края, на границата – 38, като се виждаше на редуващите се екрани, че се покачва стабилно с по половин градус на няколко километра. Да скучаеш, карайки мотор, някак си не се връзва, но бе факт. За разнообразие подритвах тук-там Емил, показвахме си комбинация от пръсти, правехме летящи стартове , и всякакви трикове, включващи возене на задната седалка на мотора, каране с крака върху кормилото, странично сядане и подобни. Не помогна много. Спирахме тук-там под някоя рехава сянка по бензиностанциите, че се опекохме. На едно такова място , семейство с кола си забрави кучето до нас, добре че се върнаха, иначе Емил трябваше да го вози, аз си возех Пухър.
Преминаването на границата се оказа изтезание – дълги колони коли, а не е тайна че бившите юго републики са в отношения, далеч от дефиницията „приятелски”. Магистралата в Сърбия е в по-лошо състояние, но това не е изненада за всеки който пътува в Европа посока – запад-изток – всичко се влошава прогресивно, върхът разбира се , го знаете къде е – в следващата страна, член на ЕС.
Слизаме на отбивката за Ягодина, средно-малък град, пътя - блокиран от полиция. Заговорихме се, питам служителя какво става, каза ми че идват посланици, поне 8 се очакват, имало някакво събитие. Същите дивотии като при нас – да вземат и килими да им опънат , егаси. Минахме и отидохме пред търговския център, от където започна пътуването. Саша се позабави, но се възползвах докато дойде и дръпнах една бира, лежейки на моравата, Емил се лигавеше с някакъв сок. Карахме до селце, извън града, на вид си е точно като нашите, къщи, архитектура, дворове. Вкарахме моторите , взехме багажа и домакина ни показа къде ще нощуваме – обикновена стая, на първия етаж, с една спалня.
Споглеждаме се, но не казваме нищо. Статистически и инсинуационно погледнато от последните дни, ако толкова често си лягахме с жените, колкото и заедно , щяхме да сме в графа „образцови мъже”. То бива , бива, ама па това ... нямам думи.
Привеждаме се в цивилен вариант, и излизаме на разходка. Хапнахме сандвичи , продавачката се радваше на Емил повече от обичайното, но той не я отрази, което , в предвид създалата се ситуация, бе притеснително. От дума на дума се разбра, че събитието , заради което се бяха изсипали техни височества , всъщност е традиционно, нещо като панаир, с основен акцент международна кик-бокс среща Сърбия-Португалия. Веднага се почувствахме поканени, и Саша се принуди да ни заведе в близкото село Кончарево, където бе разпъната грандиозна сцена с подиум. Цялата област се бе изсипала, хора с автобуси от къде ли не. Там се видях с Марко и приятелката му Елена, беше в част от организацията. С него се познавах от една обиколка на Сърбия, готин тип. Оказа се, че при нашето тръгване в началото, той пътувал в Косово, и за това не можахме да се видим. По интересното е , че се върнал като пътник на друг мотор, неговия му го откраднали там. Успокоих го, че утре ще го повозя - лесно е да се майтапи човек на чужд гръб, ама човека търпеше. Попитахме , естествено, дали можем да се запишем да участваме в турнира, и без това бе международен, но не ни дадоха, за това само позирахме пред плакатите леко.

Изображение

Изображение

Изображение

Питах и за арменския консул, не се бил мяркал. С мъка си намерихме добро място в навалицата, нашият домакин не пестеше бирите, а шоуто бе на ниво – във всяко едно отношение. Националната телевизия снимаше, от горе летеше дрон, много добра организация. Останахме по до късно да се разотидат хората, а после заради трафика, Саша реши да ни вози през черни пътища, избягвайки задръстването, уж за по напряко. Последва нощен офроад с Фиат Пунто по ниви и гори, и закъсняхме сериозно за срещата с Марко и приятелката му в едно рок-барче. Пак бири, приказки, от компанията дори ми направиха комплимент, че говоря добре български – много мило...

Изображение

Някъде след полунощ се прибрахме да спим. За другия ден се разбра че Саша няма да е тук, тръгва рано за работа, майка му ще ни приготви закуска, а Марко ще дойде да ни вземе.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 04 Дек 2015, 19:48 
Offline
Полковник
Полковник
Аватар

Регистриран на: 03 Яну 2005, 18:07
Мнения: 1795
Местоположение: Видин
Последен ден. Симпатичната бъбрива майка на Саша ни е приготвила обилна закуска, изцяло от продукти собствено производство – сирене, домати , краставици, наденица, хляб. Заприказваме се за неволите, много сходни с нашите, добре ли е в България, как е сега в ЕС, какво се случва. За съжаление не чува от нас нищо оптимистично, факта че скоро и Сърбия ще е член едва ли ще повлияе сериозно на живота и на село, освен че може би ще и се налага да вика поп докато колят прасето, за опело, или хирург – все пак ЕС си има изисквания...
Марко бе дошъл със скутер, спестих си майтапите относно положението му, факт е че бе теглил кредит за мотора си , и не го бе изплатил още, неприятна история. Заведе ни в нещо като етно ресторант над града.

Изображение

Снимка от нета.

Пихме кафе, говорихме си. Странно нещо е геополитиката и подобни сродни сложни думи , в цялата ситуация, а и от преди , не съм виждал нещо много различно в живеещите в съседни нам държави хора - мислене, действия, изказвания, но все още битуват мнения от типа – тия са такива, ония еди какви си – това е признак на много примитивно разсъждаване.
Времето отново много топло - над 35 ц, взехме си довиждане и поехме към дома. В Зайчар спряхме да хапнем плескавици и пием кафе, взех си и цигари , марка „Монте Карло”, за спомен. Оказаха се некъф хорор , некъф хел, но ми звучаха тематично, та ги пуших близо цяла седмица след това. Границата я минахме бързо, напоследък явно се е изчерпала процедурата по заяждане, и скоро паркирахме пред офиса ми във Видин. Разхвърляхме багажа, и отидохме да пием бира.

Изображение

Снимката е без особена цел, но пък енергийната напитка бе с подходящо име. Емил се колебаеше дали да остава и ли да тръгва, в крайна сметка реши да си иде до Свищов. Посъветвах го да не тръгва по пътя около реката, аз съм го минавал преди години, едва ли се е променил. Не ме послуша. Изпратих го и седнах да си ровя и прехвърлям снимките. След час ми звъни:
-Помниш ли Кол де Тюрини?
- Ми помня – отговарям без да разбера на къде бие.
- Той е за аматьори... и всички други засукани, знайни и незнайни... Няма такова нещо , като това тук , вЕрвай ми... два пъти ми пада чантата на резервоара.
Хиля се аз, и се сещам как съм пълзял на втора, пробирайки по-малко кратери, и то с почти офроад мотор, а с един друг ми падна топ касата и огледалото като друснах. Но, това са други истории...
Факт е че се е добрал до Свищов, да не го мисля.

Изображение

И така ... това е краят на историята : ) .

---------------------------------------------

Епилог: Понеже съм правил разни забележки на други хора, че това е мотофорум, ще донапиша детайли. Време на пътуването – 12 дни. Километри – около 5000 км, за хора от Варна – бонус +1000.
Мотори – Триумф Тигър ( Тайгър) 955, и Сузуки В-стром 1000. Разход вариращ между 5 и 6 л/100 км. Никакви проблеми с техниката. Отдавна пътувам, и излишни неща не съм влачил, всичко необходимо се събра в 3 куфара и малка чанта на резервоара. Носехме си консерви с готова храна, стигнаха за половината път, имайки в предвид цените на запад, струваше си да го правим. Бюджет – планиран 2000 лв, толкова се и оказа. Плащане – аз предимно с карта, Емил наблягаше на кеша. В общи линии това е, за детайли, ако го интересуват някой, да пита.
Не искам да изпадам в многословни словоизлияния, но ще допълня няколко реда. Пътуването е нещо лично , и всеки има своето отношение към него , като очаквания, изисквания, ред, виждане и т.н. За всеки е различно. Постарал съм се в по-лека и шеговита форма да пресъздам трипа, макар че за мнозина ще остане неясно , чудно , как , защо и други подобни въпроси ще изникнат относно пътуването. Това е просто един поглед и пресъздаване на нещо минало и лично, не документиране. Приемете го за такова, и извлечете най-доброто за себе си. Возенето с мотор насам-натам отдавна не е нещо небивало , непознатите и нови неща, които могат да ни изненадат – също. Ще се радвам ако съм успял да доставя удоволствие на четящите, както и ще се радвам да чета техния поглед, за техни приключения. Наздраве на всички, и до нови срещи!


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 05 Дек 2015, 09:47 
Offline
Полковник
Полковник

Регистриран на: 24 Яну 2007, 21:20
Мнения: 2081
Местоположение: с. Алваново, Ескиджумайска околия
Поздравления! Както и преди бях казвал - страхотно пътуване сте си заформили (нищо, че не е в "моята" посока)! Нещото, което ми прави впечатление е ниският бюджет, който си постигнал! За мен дестинацията Алпи+Франция винаги ми е навявала асоциации с нещо много сериозно изпразващо джоба! Очевидно има и по-бюджетни варианти...
Много ми допадна ето това

go6o написа:
Пътуването е нещо лично , и всеки има своето отношение към него , като очаквания, изисквания, ред, виждане и т.н. За всеки е различно. Постарал съм се в по-лека и шеговита форма да пресъздам трипа, макар че за мнозина ще остане неясно , чудно , как , защо и други подобни въпроси ще изникнат относно пътуването. Това е просто един поглед и пресъздаване на нещо минало и лично, не документиране. Приемете го за такова, и извлечете най-доброто за себе си. Возенето с мотор насам-натам отдавна не е нещо небивало , непознатите и нови неща, които могат да ни изненадат – също. Ще се радвам ако съм успял да доставя удоволствие на четящите, както и ще се радвам да чета техния поглед, за техни приключения. Наздраве на всички, и до нови срещи!


И сега не ми остава нищо друго освен да седна някоя вечер да го прочета целия пътепис накуп :mrgreen:

_________________
http://foriunderground.blogspot.bg/
Alvanovo motors - "Сам съм си клуб, сам съм си президент!"


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 05 Дек 2015, 15:55 
Offline
Полковник
Полковник
Аватар

Регистриран на: 03 Яну 2005, 18:07
Мнения: 1795
Местоположение: Видин
За бюджета какво да кажа - не е тайна - основното е разход за бензин. Реално се оказа, че разликите между набедените за скъпи и евтини дестинации, при подходяща нагласа, не е толкова голяма, а би могла да дойде от повече харчове, които са индивидуален избор. Ферибота например скъсява много километри, но имаш възможност да почиваш, магистралните такси са неприятни, но пък пестиш време и т.н. Не на последно място е самият поглед върху пътуването , едва ли е останло незабелязано наситеността, с която са изпъстрени дните - повечето неща май ги осъзнаваш като седнеш да се сещаш за тях и да ги описваш :) . Иначе казано - наистина трябва да обичаш карането на мотор и пътуването в комплект.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 05 Дек 2015, 23:17 
Offline
Капитан
Капитан
Аватар

Регистриран на: 19 Фев 2006, 14:32
Мнения: 341
Местоположение: Bapна
Ето още едно видео по темата :lol:

https://www.youtube.com/watch?v=heNSmfI0jv8&feature=youtu.be

_________________
grab live by the handlebars
http://www.balkanmotoadv.com


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 25 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Форума се задвижва от phpBB® Forum Software © phpBB Group
Преведено от yarnaudov.com