Дата и час: 10 Авг 2020, 11:29

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 6 мнения ] 
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: 13 Сеп 2015, 12:47 
Offline
Майор
Майор
Аватар

Регистриран на: 18 Апр 2010, 17:51
Мнения: 531
Местоположение: София
Първи опит за пътепис:

Преди две години имах план. Да обиколя България за няколко дни. Тогава това не се случи. Тази година го планирах отново, но след като се оказа, че няма да мога да си взема отпуска и разполагам само с един уикенд, плановере се промениха. По-скоро дестинацията се промени и така крайната точка на пътуването беше Охрид и неговото езеро. По известно като Охридското езеро.

След кратко търсене в booking намерих хотел с изглед към езерото (това беше условието на жена ми, с която щяхме да пътуваме). Цената от 55 лв. ми се стори напълни приемлива и резервацията беше направена 10 дни преди самото пътуване. Дотук с обиколката на България. Може би догодина.

За този уикенд планът беше

София - Благоевград - Станке Лисичково - Делчево - Кочани - Штип - Велес - Прилеп - Битола - Охрид (442 км според Google maps)
Охрид - Кичево - Гостивар - Тетово - Скопие - Куманово - Гюешево - Кюстендил - София
Един ден преди пътуването решихме да тръгнем в петък вечер и да преспим в Благоевград, с което да спестим 120 км и за събота да ни останат около 320 км, което пък ще ни позволи да пристигнем по-рано в Охрид и да имаме време да поразгледаме.

04.09.2015, Петък, 19:00 часа

Тръгваме от София в 19:00 часа посока Благоевград, където щяхме да нощуваме и на следващият ден газ към Станке Лисичково. Не знам поради каква причина решавам че излизането ни от София ще бъде през Околовръстното и Драгичево. Още на Бояна започна едно висене, тъй като поне още 1000 човека, бяха решили да излизат от София точно по този маршрут. Пътят е достатъчно тесен и спрелите коли са толкова близо една до друга, че дори и с мотора нямаше как да се провра между тях. Така, че чинно си чакам на всички светофари, които сякаш нарочно за ми бъде още по-горещо, се сменят толкова бавно и червената лампичка сякаш свети поне пет пъти по-дълго от зелената. След около 40 минути, най-после сме на магистралата за Дупница. Карам си нормално, но нещо ме кара да си мисля, че не всичко е наред с мотора. На първият ШЕЛ спирам, за да установя, че нямам стоп и габарит, а часът вече е почти 20:00 и започва усилено да стъмнява. Купувам светлоотразителна жилетка, която да облече жената, и за всеки случай взимам 2 крушки (стоп/габарит) както и комплект бушони. Надявам се да дам газ и преди да е станало достатъчно тъмно да стигна до Благоевград и за да не губя време решавам да тръгна без светлината в задницата на мотора.

Още след 10-15 км, мракът вече беше достатъчен, че да не ни вижда никой, който кара зад нас. Или поне не и да ни види на достатъчно безопасно разстояние. Решението беше да карам на аварийки. Добре, че имам аварийки, които спасиха положението и не сме съвсем невидими. Ужасно е да имаш усещането, че не те забелязват другите и всеки момент, някой може да се "нахлузи" в теб изотзадзе.

Това, е най-неприятното каране на мотоцикъл, който съм имал. Тези 80-90 км ми се сториха поне като 800. Към 20:40 вече пристигаме в Благоевград. Няма нищо по-освежаващо от един хладен душ. Вечеря. Сън.

Извод #1: Ако ви престои пътуване в тъмната част на деня - проверявайте си светлините преди да тръгнете.

Извод #1.1. Винаги си носете резервна крушка за фар, мигач и стоп. Не заемат много място, но могат да ви спестят много неприятности.

05.09.2015, Събота, 7:20

Алармата на телефона изпълни своята задача и ни събуди. Стягаме багажа на бързо и се качваме. Крушката и бушоните са в топ касата. Така и не ги смених, но сега ще караме по светло и не е такъв проблем. Търся на GPS-a най-близката бензиностанция и след 1600 м зареждам. Поръчвам кафе на сърдидата кака, на която аз сякаш съм й виновен, че е била нощна смяна.

Докато отпивам от недотам вкусното кафенце, решавам да поправя, едно недоразмение, което направих 2 дни преди пътуването. Вдигнах си кормилото с 3-4 см, като се надявах, тази по-изправена стойка да ми даде допълнителен комфорт, което обаче се оказа точно обратното. Освен, че ръцете ми бяха много по-изморени, но и имах чувството, че това не е моят мотор. Дали не бях свикнал, но тази малка промяна ми направи лоша шега.

Извод #2: Ако решите да правите някакъв "тунинг" не го правете точно преди пътуване или поне го тествайте преди това.

8:00 ч.

Вече пътуваме през Селище, Обел към Станке Лисичково. Истинското пътуване сега започва. Наслаждавам се на сутринната хлад. На пустите пътища и на хубавите завои след Селище. Километрите до границата са не повече от 15-20, но наистина приятни. Спомням си, че преди няколко седмици пресичах друга граница - малко по на север Олтоманци, и тогава, както и сега си мислех "Защо точно преди границата са ни най-хубави пътищата? Дали за да не се изложим пред чужденците, или просто защото е имало едни пари за усвояване".

На митницата, чичкото ни попита дали носим наркотици. "То и да носите няма да ми кажете, нали?" Беше следващата му реплика, при което усмихвайки се ни махна с ръка да продължим. Македонския му колега ни попита "До дека", след което поиска "зелен картон" и след необходимите проверки, вдигна бариерата, пожелавайки ни нещо като "Бога с вами".

Вече сме в Македония. Не беше трудно. Сега към О-о-хрид-ско-то е-зеро-ооо. Пътят започва е един доста стръмен участък и предупредителна табела за наклон от 7%. Защо мамка му Македонците имат по-хубави пътища от нас? Питам се аз и отговор не чакам, просто се наслаждавам на асфалта и плавните дълги завои. Неусетно виждам табелата за край на Делчево. Мислех си, че ще видя доста голям град, който на картата беше отбелязан с доста ГОЛЕМИ букви. Оказа се град с размерите на Стралджа (онази до Петолъчката по стария път за морето).

След Делчево следва завой след завой, след завой. Много приятно дефиле. Почти никакъв трафик. Никакъв пясък след завоя. Няма и дупки. Егати кефа. Подминавам и Македонска Каменица, когато започвам да усещам някакъв странен звук... ослушвам се и се оказва, че това е коремът ми. Сякаш знае, че нося сандвичи в десния куфар на мотора. Спирам една отбивка близо до язовирната стена. Докато хапвам сандвича се правя, че не забелязвам табелата, на която пише, че е забранено да се снима и щракам няколко снимки. Ей така, за протокола.
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

В този момент, вече установявам, че GPS-сът, който чинно чака да му задам следващата дестинация, нама да ми бъде от полза, тъй като по-неясни (липсващи спомени) причини, съм му извадил картата с памет, демек скопил съм го напълно и той не знае, че сме в Македония и хал-хабер си няма на къде е пътят.

Извод #3: Колкото и да разчитате на модерната технология, никога не тръгвайте без добрата стара ХАРТИЕНА пътна карта.

Ей го къде и Кочани, а след него и Штип на има няма и 50 км. Нищо, че на картата излеждат като поне 200. Пътят продължава да ме кефи и тези 50 км, минават неусетно. Решаваме, че Штип ще го разглеждаме друг път и тръгваме по околовръстното в посока Лакавица, а след това Криволак, с цел да излезем на Неготино към Прилеп по път R1107. Сигурно така и щеше да стане ако работеше ЖиПиЕс-ът. Но след малко объркване около Штип се оказахме на изход за магистралата към Скопие. Не, че нямаше да отидем и до Скопие, но това го бяхме оставили за утре.

Мернах в далечината група работници на пътя и реших да ги питам как аджеба да стигна до Прилеп.

Ей от тука - вика- търсиш Велес и после по стария път към Прилеп
Ама сигурен си ли си? - недоверчиво питам аз.
Вие от дека сте?
От България. От София.
Аха......
В този момент към човека, с който разговарях се доближи друг и го попита нещо.

Абе наши ора са от България - отговори му моя събеседник
Абе те ли са наши, ние ли сме техни, не се знае - заключи новодошлия - Целио народ е един, има глава, има съце. Политичарите са виновни. Сите са айдуци, гледат да краднат. На добар пат. - изпрати ни човекът и продължи с това, с което се занимаваше преди да се появим ние.
Целио народ е един, има глава, има срце. Политичарите са виновни. Сите са айдуци, гледат да краднат.

Тези думи ми се набиха в главата и не спрях да си ги повтарям през целия път. Прави са всички, които пътешестват като казват, че хората са добри. Хората са готови да помогнат. Границите и болните амбиции на политиците са най-големият ни враг. Не обикновените хора от различните държави, не хората с различна религия. Политичарите са виновни.

Естествено не намерих стария път за Прилеп, но видях табела Охрид и реших да следвам нея. Тя ме изведе на магистрала, за която трябваше да платя 1,50 евро и след 5-6 км се измъкнах през отбивката за Прилеп, малко след Градско и през Росоман (но не този до Трън). От там Дреново - Плетвар и ето ни в Прилеп.

Кафе-Кафе-Кафе - крещеше някакво гласче в каската ми. Е, добре кафе-кафе. Отиваме в Прилем да пием кафе. Ама като нямаме GPS- как да разберем къде хората в Прилеп пият кафе. Как къде? Като питаме. С питане ....знаете къде се стига.

Спирам до един възрастен господин, изгасям мотора, да не бръмчи и питам къде е центъра.

На първия семафор на десно, после мостот и пак на семафорите на десно.
Лесно било, на първия семафор (светофар) на дясно, после по моста и на следващият светофар пак на дясно. От ясно по-ясно. Намерих ме го центъра и кафетата по него. Правим една много кратка разходка, колкото да установим, че Прилеп е малко по-голям от Стралджа, но по сергиите предлагат същите боклуци и бързо губим интерес към разглеждане на до болка познатите ни джунджории. Отправяме се към първото свободно сепаренце със сянка и поръчваме еспресо. Жегата става все по-жарка, а на мен задника вече ми се свари достатъчно в мотопанталоните, които дишат, колкото мъртва риба. Докато пием кафето установям, че Македонците са с 1 час назад и ние сме таман с времето. Накъде към 12:30 местно време.

[img]https://lh3.googleusercontent.com/-6kkfHU5O1sw/VfVEPclD-RI/AAAAAAAAQcQ/6EDVKRRt3Lc/s512-Ic42/6.jpg/img]

Изображение

Плащаме и се отправяме към опаковането. Опаковахме се както си трябва в такава жега (39*) с ръкавици, панталон, който установихме, че не диша, ботуши, яке, каска и т.н. По обратния път на семафорите ляво и послед пак ляво се връщаме на главния път в посока Битола. Ако има време ще разледаме крепостта на Крали Марко, мисля си аз.

След около 40 км минаваме около Битола, виждам къде е крепостта, но не виждам отбивка. Нищо, другия път ще я разгледаме на живо. Важното, е че знаем, че е тук. Пък и Крали Марко ще тук и след няколко години пак. Давай да караме към Охрид, че е жега.

Забравих да спомена, че на няколко пъти насрещно движещите се коли, отказваха да ме видят и се налагаше да свия плътно в дясно, а на два пъти дори и в бакета, за да не ме пресрещнат челно. Жега, жега - колко да е жега? Точно преди влизане в Охрид отново се кефя за дългите и плавни завои, които ти позволяват да караш с кеф дори и с натоварена моторетка и жената на задната седалка.

14:30 местно време

Изображение

Влизаме в Охрид и следвайки табелите Centar се оказваме, точно на пристанището, пред паметника на .... Климент Охридски. Чак сега осъзнавам, че Охридски, означава, че е от Охрид. Странно. Понякога как не забелязваме елементарни неща

Изображение

Точно на пристанището има паркинг, на който се настанихме и седнахме в едно кафене за да се ориентираме в обстановката и да намерим хотела, който предварително бяхме резервирали през Booking. Тъй като нямахме карта на града се обадих в хотела и те ме насочиха, както точно да стигна. Оказа се, че се намира на не повече от 300 м. Допихме си кафето и към хотела, който се оказа къща, на първия етаж, на която си живеят собствениците, а втория и трети ги дават на туристи. Последва освежаващ душ. Няма нищо по-хубаво от един хладен душ след 6 часа в жегата.

Следва кратка разходка в центъра, за да установим, че стандарните сергии, които ги има във всеки курортен град в България и не само в България, са в изобилие и тук.

След кратка справка в местните какво може да се разгледа (тъй като както винаги не сме си написали домашното), се оказва, че тук се намира Самуиловата крепост.

След 15 минути изкачване по калдъръмените улички на стария град пред нас се показва стената на Самуиловата крепост.

Изображение

Изображение

Изображение

Имаше някаква такса вход, която май беше по 30 денара на човек. Разгледахме стената (или това, което е останало от нея), правим няколко снимки и се отправяме към кея, да намерим нещо за вечеря.

Изображение

Изображение

След обилна и сравнително евтината вечеря, точно на кея, пихме по едно малко в едно от многото заведения на брега и към 22:30 приключи денят.

06.09.2015, неделя.

Време е да стягаме багажа за обратния път. Въпреки, че планирахме да се върнем по светло, реших да проверя къде е проблемът със стопа. Оказа се изгоряла крушка и след като я смених, всичко, което трябваше да свети си светна. Вече съм по-спокоен, дори и да се забавим с прибирането.

Правя, няколко маневри, с които да се измъкна от тясната уличка, в която се намира хотелът, товаря куфарите и поемаме към Скопие.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Пътят до там, минава без нещо особено интересно, освен това, че по едно време на около 70-80 км от Скопие, в селата Македонските знамена се замениха с Албански и минаретата на джамиите бяха доста често срещана картинка.

Изображение

Изображение

Следват няколко бариери, на които се плаща магастралата, като на първата цената беше 30 денара или 0,50 евро, а на следващите 40 денара, вече бяха станали 1 евро. Естествено, бяхме си оставили денари и за магистралата плащахме именно с тях. И така след 170 км, сравнително скучен път се озоваваме точно на градския площад в Скопие, където има доста внушителна, със своите размери, статуя на Александър Македонски.

Паркирам, на не най-позволеното място, но важното е, че е на сянка. Градусите вече са около 42 и жегата наистина не е много приятна. Решавам, че в тези 42 градуса няма да обикалям с ботуши, панталон и кожено яке и правя една бърза смяна на гардероба, като цялата екипировка заключвам на мотора.

Изображение

Една бърза разходка в центъра, за да установя, че Скопие харесва статуите. Има сигурно стотици, при това голяма част от тях нямат връзка по между си. Нищо, важното е да има работа за скуплтурите, които са ги изработили.

Изображение

Изображение

Изображение

Тоз чиляк пък е КРАЛИ МАРКО, онзи дето се бие с ламята

Изображение

Обиколихме, що обиколихме и се насочихме към едно сенчесто заведение, където унищожихме по един хамбургер, ама с плескавица. След това обратно към мотора, където с радост установявам, че всичко е там където го оставих, Кратка справка за посоката, зареждане на бензоностанцията (не знам дали споменах, че литър 98 струва 66 денара) и после следвайки табелите София, излизаме от града.

Общите ми впечатления от града за положителни. Чисто, големи и широки булеварди, много табели, сравнително нови сгради. Не знам колко голям е като площ града, но ми се стори доста голям. Разстоянието Скопие - Куманово го взимаме на един дъх и след това се отправяме към Гюешево. След Куманово пътят е изключително приятен - хубав асфалт, плавни завои, почти никакво движение. Минаваме през Крива паланка, която впечатлява със своята чистота и градски парк, в корито на реката, която тече през града.

Никакви проблеми на границата. В Българската част дори каските на сваляме и се насочваме към Кюстендил, където да се подкрепим с кафенце и количка за последните 100-тина км до София.

Пътят Кюстендил към Радомир е страхотен, особено до Драгомирово. След Радомир просто стопяваме километрите до София и в 18:00 часа съм успешно на паркинга.

Равносметката:

- 890 км (много близо до предварителния план според Google maps)
- около 15 часа каране
- 5,1 л/ 100 км
- място, на което не бях ходил, но исках да посетя



И за финал искам да се върна на думите, на човека, който работеше на пътя:

Цитат:
Целио народ е един, има глава, има срце. Политичарите са виновни. Сите са айдуци, гледат да краднат.

_________________
Ducati Monster 620i
Ducati Multistrada 620


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 13 Сеп 2015, 18:34 
Offline
Полковник
Полковник
Аватар

Регистриран на: 03 Яну 2005, 18:07
Мнения: 1795
Местоположение: Видин
Браво , на мен все нещо не ми се получава с тая посока - я желание ми липсва, я транзитно, я някой не го кефя да ме пусне ... :)


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 14 Сеп 2015, 09:50 
Offline
Полковник
Полковник

Регистриран на: 24 Яну 2007, 21:20
Мнения: 2081
Местоположение: с. Алваново, Ескиджумайска околия
Браво и от мен! Готин пътепис, добър маршрут и хубава крайна дестинация!
Сещам се и за изводите, които си си направил! Никога нищо да не се пипа и преправя преди пътуване (особено в чужбина)! Е на това така и не можах да се науча... Вчера врътнах едни 700 км и понеже нещо се разхлопа (естествено не бях погледнал преди тръгването) и като бръкнах в раницата за инструменти се оказа, че точно най-масовото ключе за моя мотор естествено го нямам. И френски ключ нямам. И сериозни клещи нямам... Та така...
Да се надяваме, че тепърва ще четем пътеписи от теб! Поздрави още веднъж!

_________________
http://foriunderground.blogspot.bg/
Alvanovo motors - "Сам съм си клуб, сам съм си президент!"


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 14 Сеп 2015, 10:01 
Offline
Майор
Майор
Аватар

Регистриран на: 18 Апр 2010, 17:51
Мнения: 531
Местоположение: София
go6o написа:
Браво , на мен все нещо не ми се получава с тая посока - я желание ми липсва, я транзитно, я някой не го кефя да ме пусне ... :)



Като знам какви маршрути избираш, съм сигурен, че ще стигнеш до Охрид от Видин през Албания, а после прибрирането го виждам някак си през Турция (като "най-пряк" път) ;-)

_________________
Ducati Monster 620i
Ducati Multistrada 620


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 14 Сеп 2015, 10:03 
Offline
Майор
Майор
Аватар

Регистриран на: 18 Апр 2010, 17:51
Мнения: 531
Местоположение: София
forry написа:
Браво и от мен! Готин пътепис, добър маршрут и хубава крайна дестинация!
Сещам се и за изводите, които си си направил! Никога нищо да не се пипа и преправя преди пътуване (особено в чужбина)!


Мерси forry, a пък за изводите..., то май ако не се сблъскаш с тях челно и от личен опит не е същото.

_________________
Ducati Monster 620i
Ducati Multistrada 620


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 14 Сеп 2015, 10:16 
Offline
Капитан
Капитан

Регистриран на: 10 Юли 2009, 17:53
Мнения: 326
Местоположение: Пазарджик
В същност се пипат и поправят много работи преди пътуване, особено пък в чужбина, но това не се прави в последният момент, точно вечерта, преди самото тръгване. Правят се мааалко по-рано тези неща и след това се прави тестово каране минимум поне 100 км, за да няма неприятни изненади веднага след главното тръгване. :P Така се спестяват много нерви и ядове по време на самото пътуване. Нали човек не тръгва да пътешества, за да си опъва и къса нервите, а за кеф. :P

_________________
BMW R 1100 GS.
Правилните решения и действия идват от опита, който се получава от грешни решения, и действия.
Човек не спира да кара мотор, защото е остарял. Човек е остарял, когато спре да кара мотора си.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 6 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Форума се задвижва от phpBB® Forum Software © phpBB Group
Преведено от yarnaudov.com