Дата и час: 10 Авг 2020, 11:57

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Париж 2015г
МнениеПубликувано на: 12 Яну 2016, 14:25 
Offline
Сержант
Сержант
Аватар

Регистриран на: 03 Авг 2007, 23:25
Мнения: 113
Местоположение: Panagiuri6te
Да отидеш до Париж с мотоциклет, за някой е лудост, за други загуба на време или пари, за мен обаче беше цел.
Дали е голямо или не едно такова пътуване, зависи от гледната точка, но за средно-статистически човек, като мен си е голямо... За това подготовката ми откъм карти, информация, пари, техническото обслужване на моторите, екипировка и т.н., започна месеци по-рано.
Правя уговорка, че групата ни беше от 5 човека , но не всички от тях искат да ги споменавам или да слагам техни снимки, за това ще пиша от първо лице, единствено число.
Целта беше да достигнем Париж, да го „изръчкаме“, да прекосим Алпите поне два пъти и да се приберем живи и здрави. Разполагахме с по 12-13 дни, не голяма сума пари и много хъс... И така в едно августовско утро тръгнахме много, много преди да се съмне. Целта за деня..... обичайната – Будапеща. Това са едни 900 км, за които не ми се пише – магистрала, магистрала, ГКПП, пак магистрала и така....

Изображение

Снимки от Будапеща:

Изображение

Изображение

Изображение



На другия ден , кво си мислите?! ... пак магистрала, магистрала.... За разнообразие ме ужили пчела... точно мен, дето в такава ситуация лягам и мра – искам да кажа ,че получавам много силем алергичен шок и припадам, ако няма орбазон. Да, ама нали съм гърмян заек:


Изображение


Половин час полежах на тревата и пак... магистрала, редувана с кратки почивки.

Изображение



Изображение

Изображение


Пак по някое време , за да не умрем от отегчение, скука и жега, някъде в Австрия, Съдбата ни прати един „бедстващ“ рокер, с Харли. Проблемът му се изразяваше в това, че ауспухът му се беше разпаднал от липса на гайки и болтове – бяха избягали от нечовешките вибрации. Човекът се беше така притеснил.... дали заради каката в кожения панталон с ниска талия – пасажерката му, или това беше просто страничен ефект от пословичната липса на
ергономичност на мотора му..... не знам. Разбира се помогнахме с нашите резерви, с което си спечелихме умилителни прегръдки на раздяла, но за съжаление от не до там привлекателния рокер.....неговата спътница къде спеше, трябваше да се включи. Толкова пък необщителна жена....!

Изображение

В късния следобяд стигнахме Нюрмберг, където отседнахме в къмпинг. Вечерта беше гарнирана с бира и пържени картофи.

На третата сутрин (беше понеделник), трябваше да продължим пътуването си покрай безконечни кервани от ТИР – ове. Казват че те са „кръвоносната система“ на една икономика.... ,е така си е! Предстоеше ни влизане във Франция. И ако в Германия се отпускахме до скорости 140-150, сега трябваше да се пренастроим за по-бавно каране..... и за плащане на прескъпи такси по магистралите.
Около обяд това се случи.

Изображение


Изображение




Запътувахме финалната отсечка до Париж. Сега ми изглежда съвсем по-различно. Няма да скрия какъв адреналин ме тресеше от мисълта, че ще стъпя с мотора си в Париж.... аз – селянчето от Панагюрище. Сега вече знам, че Париж не е това, което е в представите на хората не били там, но за впечатленията ми – по-късно.
Настанихме се отново на къмпинг, а планът ми беше да нощуваме там 4 нощи – 3 пълни дни , в които да видим най-култовите места – Айфеловата кула, Лувърът, Версай, Молен Руж....


На следващата сутрин „ръчкането“ на Париж започна, логично от Айфеловата кула.


Изображение

Изображение

Изображение

... и така три дни. Ето малко снимки:

Возейки се из Париж:


Изображение

Един хубав градски пейзаж:

Изображение



Изглед от първо ниво на Айфеловата кула:


Изображение


Изображение


Изгубени, някъде из Париж:


Изображение


Триумфалната арка:

Изображение


Лувърът:

Изображение


Пантеонът:

Изображение

Парижката св. Богородица:

Изображение

Версай:

Изображение



Изображение


Изображение

Молен Руж:


Изображение

-------------------------------


Изображение





Париж е навярно най-големият туристически център в Европа. Там има хора всякакви, дошли да разгледат, да се поглезят, да прекарат романтично и един бог знае още какво. Всички те са хора тръгнали да похарчат известна сума пари. Там където има такива хора , винаги има и паразити – в този случай всякакви индивиди с видимо не европейски произход, които те преследват, за да те накарат да си купиш от тях нещо и не може да бъдат изгонени по никакъв начин. Те, тези ебават мамата на целия пейзаж. Все едно не си в Париж а в бежански лагер. Ако има нещо, което не ми е харесало там , то определено е това. А самият град е един от най-мръсните градове, в които съм бил. Трафикът е напрегнат, но чак големи задръствания не видяхИзкушавам се да отговоря на въпроса от заглавието.... за мен Париж е кенеф с позлатени аксесоари . Ако бях отишал там чрез туроператор, може би щях да сипя суперлативи, но аз пътувам на мотор, натюр....без някой да ме води на сиджимка и виждам нещата в тяхната им същиина, буквално мога да ги подуша

Когато дойде моментът на нашето отпътуване, денят не беше слънчев. Тръгнахме под заплахата от дъжд. Посоката ни беше Юг, а целта гр. Гап – в подножието на френските Алпи, много близо до Гренобъл – известен френски курорт. Планът ни беше да минем през най-високия планински проход в Европа – Кол де ла Бонетте – 2802м.

Единственото забавно нещо през този ден беше опитът ни да не караме по магистралата, но неизброимите кръгови ни отказаха за има, няма половин час. Бях чел, че във Франция можело да се пътува нормално без да се качваш на магистрала..... може и да може, ама със средна скоротс 60-70км/ч, та дори и по-малко

Отново пренощувахме на къмпинг. Усещаше се чистият въздух на планината..... и някакво спокойствие.



Изображение

На сутринта – дъжд!!!! Не силен, ама мокър и не до там топъл. А ни предстоеше да се качим на надморската височина на връх Мусала. Тръгнах с кофти чувство. Запътувахме покрай едно приказно езеро. По някое време го пресякохме през един дълъг, дълъг мост, а водата отдолу една черна и страшна.... още ми изтръпват петите, като си помисля. Малко, по малко навлязахме в планината и някъде там сред плетеницата от остри завои гадното ми предчувствие се сбъдна. Погледнах в огледалаото и ... никой – всичко ми се обърна. Върнах се и докато видях, че няма никой паднал, ми минаха какви ли не сюжети. Това беше добрата новина, но лошата беше, че на Гергана моторът беше спрял – веригата беше започнала да щрака, като преди скъсване – съединителното звено.... Дали извадих късмет или Неволята ми помогна, не знам, но там на пътя под дъжда , с малко помощ и обилни дози стрес, успях да разнитя и извадя разбитото звено и да присъдя друго от парчето верига, което бях взел ей така, за всеки случай (разбира, се няма как да тръгна без нитачка).

Изображение



След час, час и половина борба с веригата, продължихме все по- нагоре а дъждът ставаше все по студен и силен. А пейзажите .....

Изображение


Изображение


Изображение


Изображение



Изображение


Постепенно растителността изчезна и освен облаците, които порехме бавно и тържествено, наоколо имаше само камъни.


Изображение


Изображение


Изображение



Тъкмо започнах да не си усещам ръцете от студа и видях картини, познати ми от снимките в Гугъл-мапс. Бяхме стигнали „заветния връх“ Не е много лесно да се качиш с натоварен мотор на такава височина, в такива условия. Радвах се, че Гергана също успя, без никаква помощ!

Изображение


Изображение

Изображение








А там горе.... студ, мъгла и влага – нямаше кой да ни снима дори. Добре, че дойде някакъв пич с един Нисан, да ни щракне. Спускането мина някак по-лесно, макар да очаквах трудности. Малко, по малко стигнахме цивилизацията. Когато дъждът спря, хапнахме и се отправихме към Монако – да видим къде живеят едни от най-белите, бели хора.


Монако е един град създаден напук на природните дадености. За да е това, което е там са изсипани пари с камиони.......и продължава да се строи. На където и да се обърнеш милионерският характер на това място, просто прозира – автомобили, които съм гледал само по картинките, луксозни хотели и яхти.... и така нататък. Това което търсихме там беше да видим прословутия тунел и шикан от трасето на F1. И не само ги видяхме, но и минахме през тях, но не с 300км/ч, а с 30.... и не защото Хорнетът не вдига толкова, а заради натовареното движение.

Изображение

Изображение

На пристанището... с Гергана се оглеждаме за нова , семейна яхта:


Изображение



А тук съм аз между едно Ферари и един Ролс Ройс:


Изображение



Разходихме се , пихме по кафе и... пак нагоре през лабиринтите от тунели и завои , за да излезнем на магистралата. Планът беше да нощуваме в Италия. Гадният дъжд, на който с променлив успеех бягахме вече втори ден, започна да ни настига.


Изображение


Отседнахме в един претъпкан и скъп къмпинг във Вентимилия. Ей, тук другите от групата си спретнаха голям купон на нещо като дискотека, но на мен не ми се веселеше.


Изображение


В следващото утро продължихме пътуването си по крайбрежието на Лигурско море, Генуа, Милано, а крайната цел за деня беше езерото Комо в северна Италия.
На север от Милано пътят минава през планината посредством система от тунели. Аз минавах за втори път по този път, но бих се връщал и пак, и пак... Това са тунели над 45 км - усещането да минаваш със скорост през тях, не мога да го сравня с никое друго. Така неусетно хем избягахме за пореден път на дъжда, хем пристигнахме бързо. Селцата около това езеро са като едни малки парченца от Рая. Винаги ме е удивявало как им е толкова подредено и чисто, как така няма някакви заводи и фирми, а хората живеят добре. Е... както и да им се е получило, имахме почти един цял ден да се гмурнем в тази атмосфера. А къмпингът .... гледай само:

Изображение

Едва ли ще изненадам някой, който е ходил в Алпите през месец Август, ако кажа че дъждът пак ни застигна. В Алпите се ходи Юли!!! Прекарах една чудна нощ в топлата палатка под монотонното барабанене на дъжда. И всичко щеше да е идилия, ако не беше малката подробност, че на сутринта трябваше да събираме и тръгнем на мокро. Само този, който не го е правил, няма да ме разбере какво искам да кажа.

Както и да е тръгнахме, някак на сутринта. Имахме многовариантност в плановете, но дъжда ни ограничи. Едната част от групата трябваше да минат Пасо Стелвио (2762м), ама това за тях означаваще още една порция леден душ. За това логично приеха „План В“ И така, всички се запътихме към Швейцария. За вече 7-8 години, откакто пътувам зад граница, не бях стъпвал там. Много исках да усетя атмосферата, та макар и само в планинските й провинции. Ми ........... възхитен съм! Всичко е като на картичка. Пътят по-който пътувахме не беше някакъв важен и въпреки това беше отводнен не с канавки, а с канализация, за асфалта въобще не споменавам..... Влакчетата, които виждахме , като чат от планинския пейзаж, бяха нереално червени, контрастиращи на зеления фон .


Изображение


Изображение


Изображение

Прави са си хората там, че не ни щат, не искат Европейски съюз и мангали от къде ли не. Всъщност видяхме едни „мургави швейцарци“, които правеха ремонт на пътя, но бяха с каски, сигнални жилетки и т.н, съвсем като хората. В Париж едва ли ще отида пак, но в Швейцария, ще отида, определено.

В края на деня акустирахме в Инсбрук – столицата на Тирол (Австрия). Там е много хубаво място и като природа, и като разположение – стратегическо е. Ако вървехме по план там трябваше да останем 2 нощи, а свободния от пътуване ден, да го оползотворим в разходки из панорамните проходи на Тирол. Да, ама пак ще го кажа : В АЛПИТЕ СЕ ХОДИ ЮЛИ!
Август там започва есента със своите валежи. Няма как, взехме решение да караме, а крайна цел за деня – Загреб. В Загреб също не бях ходил, но е хубав град, не е за подценяване, даже никак.


Изображение

Изображение

Тези смартфони в определени отношения са ужасни.....! Имаш ли го , все го гледаш, кога за фейсбук, кога за времето... И там в Загреб видяхме, че прогнозата е обещаващо дъждовна. Имахме по-малко от 24 часа да се изнесем от там, ако искаме да не ни вали. Това предопредели вземането на решение: Дори и да ни се искаше да намалим темпото на пътуване, здравият разум подсказваше, че следващата нощ трябва да бъдем в Белград. На сутринта пообиколихме из центъра на Загреб и..... към Белград.
Харватската магистрала ми е толкова противна.......!

Вечерта имахме време да обиколим центъра на Белград, където хапнахме най-вкусните дюнери на цялото Земното кълбо! А през ноща, какво мислите...? Заваля! Очаквано! Точно за това бяхме взели бунгала – да не свиваме мокър багажа. Е, това беше най-голямата грешка – Такива свирепи комари, няма дори и във Венеция - Дунавска подобрена са все пак ....! Мъка, мъка, ама избутахме ноща.
Оставаха някакви 500 км до успешния завършек на нашето пътуване. И понеже все се правя на специалист, отново попаднах под строгата, но справедлива ръка на сръбската полиция (казвам го с неприкрита ирония). Пак ме спряха за пресичане на непрекъсната линия. И ако някой от вас си мисли, че това е смешно, дребно нарушение, нека се качи на мотора и да отиде там да попресича линии. Така го мултиплицират, че все едно си утрепал човек. Дали имах късмет или корумпираното ченге видя по-дойна крава.... няма никога да разбера.... Докато ми обясняваха как ще ме обезкостят, ако не „направя нещо“, минаваха безценни за тях коли с немска регистрация – пуснаха ме. Все пак сега като се замисля това беше по-малкият късмет. Само по-малко от час преди това се разминахме на секунди с една зверска катастрофа. Една от пострадалите коли беше до нас на бензиностанцията. Но както казват класиците: „Господ е българин“
2-3 часа по-късно акустирахме пред нашия дом. Зад гърба ми вече бяха още една порция житейски опит и незабравими впечатления.

Сега, когато съм осмислил всичките си впечатления, си давам сметка, че това пътуване не беше леко . За 6000 с мотор и палатка, могат да ти се случат толкова много неща... и добри , и лоши.... Беше изморително пътуване, но ако исках да ми е лесно, щях да си купя елек и да отида на мотосъбор.


Последна промяна IwanTT на 12 Яну 2016, 15:47, променена общо 2 пъти

Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Париж 2015г
МнениеПубликувано на: 12 Яну 2016, 15:32 
Offline
Полковник
Полковник

Регистриран на: 24 Яну 2007, 21:20
Мнения: 2081
Местоположение: с. Алваново, Ескиджумайска околия
Хахаха...още един човек с възгледи като моите за Париж! А аз си мислих, че в мен има нещо сбъркано и не мога да схвана какво пък чак толкова му е прекрасното и романтичното и т.н. Моят пръв досег с този град беше на северната ж.п. гара. Като слязох от влака имах чувството, че съм попаднал в произволна държава от Средна Африка! Направо ми висна ченето...
П.п. Eвала! Много готино! И да не си си и помислил да спреш да пътуваш и да си купиш елек та да ходиш на мотосъбори :lol:

_________________
http://foriunderground.blogspot.bg/
Alvanovo motors - "Сам съм си клуб, сам съм си президент!"


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Форума се задвижва от phpBB® Forum Software © phpBB Group
Преведено от yarnaudov.com