Когато преди две години, прочетох в офроуд форума, пътеписа на Митьо Питона за прелестите на Норвегия, реших, че все някога в този живот и аз трябва да видя всичко това на живо. За целта трябваше да разполагам с подходящ мотор, пари, свободно време и съмишленик също отговарящ на горните три условия. Та през лятото на 2016 г. тези условия се изпълниха. Аз Стефан с BMW R1150R и приятелят ми Кънчо с YAMAHA TDM 900I, решихме да отскочим до Нордкап, и пътьом да разгледаме каквото можем от Норвегия. За целта закупихме по един голям непромокаем сак от LOUIS,сменихме масла и филтри по моторите, обухме ги в нови гуми и бяхме готови за път. Относно избора на гуми, предвид дължината на пробега и спецификата на пътните настилки в Норвегия "изяждащи" грайфера, по думите на вече реализиралите дестинацията мотористи, аз се спрях на METZELER ME 880 MARATON, а Кънчо на BRIDGESTONE BT023. Избрахме да пътуваме в края на юни, за да хванем белите нощи. Преценихме, че ще бъде по правилно да тръгнем скоростно през Финландия до Нордкап, а на връщане да го даваме по лежерно през Норвегия и да разглеждаме на спокойствие.
И така на 25.06.2016 год. сутринта се срещнахме с Кънчо на бензиностанцията в Панагюрище, пихме по кафе, занулихме километражите и поехме на север.


През Петрохан се изнесохме до Видин, паркирахме до едно ресторантче, в близост до гарата и се нахранихме с българска храна, като за последно

Готови за подвизи прецапахме Дунава

Скочихме в Румънско и по плана подкарахме устремно на север. Толкова устремно, че за 4 часа едва се докарахме до Тимишоара. Фрашкано с тирове, адска жега и ремонти по шосетата. Решихме, че все пак трябва да стигнем до унгарската граница и след като пресякохме Арад по диагонала

се озовахме в Орадеа. Отбихме в едно от първите срещнати хотелчета и спазарихме нощувката

Разтоварихме на бързо багажа, ударихме по един душ и излязохме на разходка. Да си призная, след 900 + км. за деня не обърнах внимание на никакви забележителности, освен на един хипермаркет от където си закупихме ледена бира
На следващият ден 26.06.2016 год. ни предстоеше да караме на територията на три държави и пресичане на шенгенска граница. Станахме рано, направихме фотосесията

и след около половин час бяхме в Унгария. Забихме по някакви селски пътчета по посока на Дебрецен. Карахме през някакви блокове засети със слънчоглед и царевица. На много места от нивите излизаха трактори и разнасяха гадна кал по асфалта. Абе за 50 км. станахме кални като прасета. Навлязохме в Словакия. Там поне пътищата бяха по добри и по чисти. Около обед карахме из някакви красоти в Татрите и решихме да хапнем в едно попътно кръчме

Опитахме да разговаряме на английски с персонала, но ударихме греда. Реших да проявя позабравените си познания по руски и о чудо, на масата се появиха бири и някаква чорба от зеле със сметана в нея, гръмко наречена "капустняк". Даже ни попитаха да не сме Украинци - егати и руския съм говорил. Бирата обаче я биваше.


След като се нахранихме и отдъхнахме, продължихме на север. На границата с Полша поспряхме при този паметник


снимахме този ветеран

В Полша продължихме по хубави и не много натоварени пътища

Цел за деня беше град Люблин. Искахме да преспим и да го разгледаме, но цените на хотелите ни се видяха излишно високи и по съвет на местни, продължихме още малко на север, където в покрайнините на Любартов си намерихме приличен хотел на добра цена

Предоставиха ни и гараж в който да приберем моторите, тъй като се задаваше дъждовна нощ

Вечерта пихме по бира с местните, споделихме маршрути и впечатления
и по креватите.
През нощта наистина бе валяло и температурите бяха паднали драстично. Облякохме дебелите дрехи и сритахме моторетките - днес трябваше да стигнем да Вилнюс.





Спирахме, само за да заредим с гориво и да се подкрепим с храна или течности

Имаше и много други мотористи които караха по маршрута

Около обед пресякохме границата с Литва

Стъпихме на магистрала и много бързо се озовахме в покрайнините на Вилнюс. Първата ни бензиностанция на която си бяхме обслужващ персонал

Бяхме решили, на всяка цена да нощуваме във Вилнюс и да разгледаме града. Тръгнахме да търсим хотел или къмпинг - всичко пълно. Рецепциониста на къмпинга обаче, ни насочи към общежитието на местния университет, превърнато за лятото в хостел. Общежитието се намира в покрайнините на същинския център на града до гаражите на полицията. Спазарихме стая със споделена баня, за цели 16 евро за двамата, паркирахме моторите при ченгетата, за да не ги мислим, изкъпахме се и облечени в подходящи дрехи атакувахме централната част на града.




Опитахме местната храна и бира - добри са









Впечатленията ни от Вилнюс бяха прекрасни, хубав град, красиви хора, чисто и подредено, чак леко скучно. Тук за първи път усетихме, че вече сме доста на север. Последните снимки са правени след 22 ч., а още грееше слънце. Въпреки слънцето, улиците на града бяха пусти - тук там някой турист като нас - местните явно спяха. Когато си в Рим прави като римляните - отидохме да спим и ние.

На сутринта, бодри и отпочинали, натоварихме багажа, пихме по кафе на рецепцията и поехме към целта за деня - Рига. Предполагам е излишно да споменавам, че моторетките не бяха докосвани под зоркият поглед на местните ченгета .
До границата между Литва и Латвия, пътя е магистрала с добра настилка и спокойно движение. След границата става обикновен двулентов път и се появиха и доста тирове.

След около три часа спокойно каране се озовахме в покрайнините на Рига

На влизане в града покрай шосето имаше няколко хипермаркета и ние отбихме до един от тях. От топлата витрина напазарувахме храна и седнахме на ливадата до паркинга да хапнем. От някъде се появиха група пияни руснаци и започнаха нагло да просят пари, за да си купят водка. Появи се служител на маркета и ги разкара. Заговорихме се с него и по негова препоръка, навлязохме в новата градска част, разположена южно от река Даугава, около която е застроен града. Тук отново се насочихме към сградата на университета, с идеята да се настаним в превърнатото в хостел студентско общежитие, но на рецепцията обясниха, че в момента се провежда някакъв фестивал и общежитието е пълно. Насочиха ни към намиращ се наблизо хотел и там спазарихме цена около 40 евро за нощувка в двойна стая и закуска.

Настанихме се в хотела, зарязахме моторетките на паркинга отпред и се качихме в тролейбус с който за около 20 минути пристигнахме в историческият център на Рига. Цената на билета бе около 1,5 евро, а тролейбусите се движат по разписание, много са и са климатизирани. Рига е стар град застроен от тевтонските рицари и немски търговци, и изглежда като стар немски или холандски град. Из улиците бе пълно с немско говорящи туристи. Града е изключително красив и има собствен чар. Хареса ни. Ще оставя обаче снимките да говорят вместо мен








След около два часа мотане по тесните улички на стария град, излязохме на пристанището на брега на реката, която съвсем наблизо се влива в Балтийско море




Повисяхме на пристанището, позяпахме и айде отново в градската част


Тези момчета свиреха много ентусиазирано и ги послушахме.

На фасадата на тази църква пишеше, че е била построена през 1334 год. и подновена през 1999 год.
пипнахме за късмет Бременските музиканти







Градският парк е обширен, цветен и много свеж. Удоволствие е и за разходка, и за отдих. Из парка и старата градска част бе уютно, чисто и подредено. Като наближихме централната им гара обаче, отново се сблъскахме с просещи пияници. Няма да досаждам с повече снимки. Градът е подходящ за всякакъв туризъм. Хареса ни. Изкарахме си чудесно, късно вечерта се прибрахме в хотела за почивка.
На сутринта закусихме здрава немска закуска - все пак включена бе в цената, намерихме моторетките във вида в който ги бяхме оставили предишният ден, натоварихме багажите и се изнесохме към Естония. Някак си много бързо достигнахме границата

Сега като се замисля, си давам сметка, че колкото по на север отивахме, толкова по нетърпеливи ставахме, да достигнем до Нордкап. Карахме като отнесени. Още преди обед стигнахме в Талин и с моторетките пообиколихме из града. Атмосферата обаче, нещо не ни грабна и решихме да не оставаме за нощувка, а направо да хващаме ферибота за Финландия. Стоварихме се на пристанището

Проверихме разписанието на фериботите. Установихме, че по линията Талин - Хелзинки, пътуват кораби на две линии финландска и естонска. Финландската е с около 30 минути по бърза и с около 25 евро по скъпа. Въпрос на избор е на кой кораб да се качиш. Ние купихме билети и се строихме на терминала. Тук се запознахме с този германец, пътуващ за Нордкап с 35 годишна YAMAHA SR 500.
Пича пътуваше сам, без навигация, само с хартиена карта, без фотоапарат и с един най обикновен телефон. Сподели, че предният ден в Рига, се е извадила втулката, с която свещта на цилиндъра е закрепена към цилиндровата глава, но местни майстори са му помогнали и са отремонтирали повредата. Предложихме му да пътуваме заедно, на той ни отказа. Явно ни прецени, като много модерни
Тази финландка също пътуваше сама. Придвижваше се със SUZUKI GSXR 1000, с някакви много интересни дисаги на задната седалка. По слюдана над фара имаше лепенки на знайни и незнайни за нас алпийски проходи. Каза ни, че ги е карала всичките, Повярвахме и.
Паркираха нашето фери и ние се позиционирахме

Две снимки на Талин от борда на ферибота


И така, все повече се доближавахме до целта - навлизахме в Скандинавия.

С наближаването на финландския бряг във водата се появиха ниски скалисти островчета

Въпреки че температурата на въздуха не надвишаваше 18-20 градуса С, а тази на водата надали имаше и толкова, по бреговете на островчетата бе пълно с плажуващи и такива занимаващи се с водни спортове - корави хора, хей.
Разтоварихме се от ферито и се набихме в същинския център на Хелзинки. Намерихме си паркинг за мотоциклети, паркирахме и зарязахме якета и багажи по моторетките - разчитахме, че сме в бяла държава и не се краде.

След това се пуснахме да разглеждаме

С такива фургони разкарваха и продаваха наливна бира - направо от бурето.

По тревните площи бе пълно с хора, пиеха бира, четат книги, на приказка или просто някои си дремеха - идилия.
Ние го ударихме на разходка с търсене и заснемане на красоти. Не беше нужно да ходим много, и на далече










Хелзинки ни впечатли като един подреден, чист и модерен град, от сградите, заведенията и хората на който лъхаше на лукс. По кафенета и бистра, по централните улици, се нагледахме на луксозно облечени мъже и жени седнали на масичките на по чаша вода и позиращи като манекени, а бе все едно си в Холивуд.
Сблъскахме се и с гадната действителност - цената на бензина изведнъж стана 1,5-1,6 евро за литър, храната и напитките се превърнаха в недостижим мираж, а цената на хотелска стая за една нощ достигна цената на гарсониера в Ботунец . Помотахме се до около 20:00 ч., след което скочихме на моторетките и хванахме на север по магистралата за Тампере.
Смятахме да покараме около два часа, след което да се установим на палатка някъде на диво. Така и направихме, отметнахме едни около 200 км., кривнахме по едно черно пътче и след около 2 км., в страни от магистралата, се установихме на бивак до едно езеро. На бързо разпънахме палатките и опитахме да вземем вода от езерото - греда. В покрайнините на езерото има някакви мъхове, на които ако стъпиш и започваш скоростно да потъваш в кал, много преди да си стигнал водата. До водата се стигаше по дървени кейове построени върху колове, но такива имаше на срещуположният край на езерото. Самата вода изглеждаше жълтеникава на цвят и решихме да не пробваме повече да я достигаме. Гората наоколо бе тип тундра - като ходиш по покритата с мъх и лишеи земя, торфа под тебе пружинира и ходенето ти е неестествено. При ходене из гората предпочитахме да подскачаме от камък на камък, а такива имаше достатъчно. Появи се и друг проблем - глутници от много на брой и изключително свирепи комари, които атакуваха на момента всяка открила им се телесна част. Опитахме се да ядем и разговаряме около моторите, оказа се невъзможно, едва ли не, трябваше да си приказваме с каски на главите Приготвихме си нещо за ядене, всеки си влезе в палатката и там се хранихме и си приказвахме. Чувството е идиотско, но нямахме друг избор Поне уцелихме на време - беше сравнително топло и сухо. Слънцето залезе след около 23:00 часа. По някое време сме заспали.
На другата сутрин станахме, събрахме катуна и потеглихме към магистралата. Сега се сблъскахме със странностите на времето на север. При тръгването грееше слънце и ей така изведнъж от нищото, без никаква подготовка се изсипа пороен дъжд. Докато да спрем и облечем подходящите за мокро дрехи, и станахме вир вода. Дъжда не продължи много, но магистралата вече бе мокра и карането си бе изпитание, гумите на нашите мотори вдигаха влага, същото се получаваше и с движещите се около нас коли и камиони. Това обаче не отнемаше и капка от чара на природата наоколо



Постоянно карахме или покрай някакви езера, или по мостове над други езера, бах колко езера има в тази държава


Времето бе все така преобладаващо, ту вали, ту грее слънце, понякога и двете едновременно. И така в тази слънчево - мокра идилия достигнахме и подминахме град Рованиеми и спряхме на това място, обозначаващо преминаващият по тези географски ширини, северен полярен кръг


В страни от пътя бе атракционното селище на Дядо Коледа, а от тук на север навлизахме в областта наречена Лапландия.
Покарахме още стотина километра на север и започнахме да се оглаждаме за места за преспиване. Предвид валящият дъжд и факта, че бяхме вече доста мокри, решихме да наемем бунгало, тук им казват "Кабине" и са сравнително евтина алтернатива за преспиване. Кривнахме от пътя покрай едно от поредните езера и спазарихме едно такова бунгало с баня и тоалетна, за нищожната цена от 60 евро - цицията финландец не пожела да свали повече от първоначално поисканата цена от 80 евро.


Зарязах моята моторетка до езерото, тъй като при опита да запаля след пазарлъка с финландеца, отказа да сработи помпата на инжекциона ми.Прегледах бушоните и установих, че този на помпата е изгорял. Подмених го, новият също изгоря щом подадох контакт. Бре ами сега. Намирахме се на някакви си 4000 км. от България, в нищото и най близкият сервиз или магазин сигурно беше на над 100 км. разстояние. На всичко отгоре неизброимите пълчища комари не ми позволяваха да правя нищо по мотора, голите ми ръце моментално почерняваха от гад. Движещите се наоколо покрай езерото финландци, бяха с мрежести маски подобни на пчеларските, по главите си. Видях се в чудо. Тук видях колко добре е да имаш сигурен съратник до себе си. Кънчо ме увери, че на следващата сутрин ще оправим моторетката и мога да разчитам на него за всичко. Поуспокоих първоначалната емоция и реших да почиваме, пък на сутринта ще му мислим. Надявах се, че на сутринта поне комари няма да има. Както и да е преспахме в бунгалото, на вън валя цялата нощ. На сутринта станах извиках няколко пъти Неволята и разхвърлях моторетката. Откачих помпата от буксата и и установих, че кабелите на инсталацията от кутията с предпазителите до буксата на помпата продължават да окъсяват. Това ме успокои - поне помпата ми беше здрава. Продължих с проследяването на кабелите на инсталацията и намерих на едно място протрита кабелна изолация, и кабел опиращ на рамата на мотора. / все пак моторетката ми не е първа младост, а е и стохилядник / Както и да е изолирах кабела, замерих - всичко беше точно, сглобих моторетката и възпламених. Двигателя работеше добре. Натоварихме багажа и Кънчо ме попита - Ще продължаваме ли на север, бяхме само на 500 км. от Нордкап, или ако не съм уверен в мотора, да тръгваме на обратно и да се прибираме. Да си призная дилемата беше страшна, не бях на 100% сигурен, че съм отстранил проблема, но пък и не исках да съсипвам пътуването, както на себе си, така и на Кънчо. Реших че имайки пълната подкрепа на Кънчо, мога да рискувам и казах, че продължаваме на север.
Така изглеждаха ръцете ми след безбройните ухапвания от комари и всякакви други гадове по времето на ремонта на мотора. Как изглеждаше лицето ми няма да показвам - все пак пътеписа може да бъде видян от малки деца
Имам чувството, че тези комари при ухапване, инжектират в раната някакъв серум, пречещ на кръвта да се съсирва и дори да убиеш гадината кръвта продължава да тече и да привлича други комари. Съсредоточен в работата бях мачкал и трил лицето и ръцете си. Когато приключих и се погледнах в огледалото над мивката, се уплаших - нацапаният с боя Мел Гибсън в "Смело сърце"
И така отново излязохме на шосето и тръгнахме на север. Денят бе 01.07.2016 г. Бяхме само на 500 км. от Нордкап и виждахме някаква символика - на Джулая да бъдем там, където слънцето не залязва.
Покрай шосето започнаха да се появяват елени

Някои от тях бяха с каишки на вратовете и въобще не се притесняваха от хората на около. Излишно е да казвам, че всички спираха и снимаха


Покрай пътя се срещаха магазини за продажба на сувенири и различни кожи на цени близки до външния дълг на България


По някое време релефа на местността започна да се променя. Започнахме да изкачваме резки възвишения, като след върха следваха резки спускания. Появи се и табелката
Добре дошли в Норвегия.
След известно каране във вътрешността излязохме и на морския бряг

Появиха се и табелки
На прав път бяхме.
Започнахме да караме по някакъв крайбрежен път с ефектни гледки и страшни тунели. За да се стигне до Нордкап, който е разположен на остров, се минава по трасе включващо няколко тунела минаващи под повърхността на морето. Два от тези тунели бяха дълги по около 6-7 км., приличаха на миньорски забои, без никакво осветление и вентилация вътре. Мокра настилка и адски студ, всички повърхности се покриваха с конденз. Тунела представлява около 3 км. рязко спускане на долу, малко равно и още 3 км. рязко изкачване на горе. Имах кошмар, че ако моторетката изгасне някъде в тунела там ще загина преди да успея да се измъкна
Е докарахме я и до Нордкап - на входа на паркинга има пропускателен пункт и заплащаш таксата от 32 евро - егати и фабриката за пари са си направили норвежците. Ако не бях търпял колизиите с мотора и всички мъки свързани с пътя, сигурно щях да се върна Пожелахме им да си купят свещи с толкова много пари, платихме и се паркирахме



Беше около 20:00 ч., хубаво слънчево време и температура около 15 градуса С.

Успяхме.
Повъртяхме се наоколо, поснимахме


Няма кой знае какво за гледане, но еуфорията от постигнатата цел е голяма. След около два часа тръгнахме на обратно. Трябваше да намерим место за преспиване.

Покарахме стотина километра на юг и се насочихме към Алта фиорд. Вече наближаваше полунощ, когато се появиха такива гледки



Появиха се първите фиорди, планините започнаха да стават по високи и отсечени. Решихме, че сме карали достатъчно за деня и е време да спрем за почивка. Покрай пътя има установени места за отдих, оборудвани с пейки, маси и тоалетни. Избрахме едно такова, разпънахме палатките и се приготвихме за сън. Комарите бяха значително по малко от финландските. Слънцето обаче, току що пак бе изгряло и се чувствахме нетипично. Все пак хапнахме нещо и легнахме да спим.
На следващата сутрин се насочихме на югозапад с идеята да се доближим максимално до гр.Евенскяер, от където да се прехвърлим на островите Лофотен. Зададохме на навигациите посоката и се отдадохме на удоволствието от каране и разглеждане. А за разглеждане тук имаше много - природата е уникална, сурова и красива





Пътищата тук са тесни и следват естествените извивки на терена, като ти дават възможност да се насладиш максимално на красотата на природата. Максималната скорост е ограничена на 70 км./ч. и ВСИЧКИ спазваха ограниченията. Фрашкано е с камери. Съобразявахме се естествено и ние. Караш бавно, отмяташ не много километри, но за сметка на това се кефиш максимално на гледките, спираш често за снимки - идилия. Тук си дадохме сметка, че Норвегия е най подходящото място за мототуризъм. Това което ще видиш и усетиш от мотора, не можеш да видиш и усетиш по никакъв друг начин.


Карахме, снимахме и пак, и пак, и тъкмо решиш, че не може да стане по красиво, и то ставаше






Спирахме само да дозареждаме с гориво и да хапнем по нещо. По принцип, липсата на нощ ни се отрази на хранителния режим. На мене ми се случваше да карам, пия вода и да не се сещам за храна по двадесетина часа. Явно и адреналина бе на много високо ниво.





Около 20:00 ч. минахме по моста, който свързва континента, със северните острови от архипелага Лофотен и решихме да търсим място за нощувка. Проверихме в няколко от къмпингите, но навсякъде бе препълнено. Дали бе сезона на пътешествията по тези ширини или пък защото времето рязко се влоши - застудя и заваля, но всички бунгала бяха заети. Решихме да разпъваме палатките някъде на диво, но дъжда се усили и решихме да караме докато намерим някакъв подслон


Паркирахме на сухо под този навес - оказа се автосервиз. Извадихме храна и приготвихме вечеря в очакване да спре дъжда.
По някое време при нас паркира местен моторист с жена си - филипинка, обясни че си карат в дъжда, за да я запознае с особеностите на местната природа. Извади термос с топло кафе и ни почерпи. Заговорихме се на разни теми, кои сме, от къде сме и защо пътуваме. Показа ни на телефона си снимки и видео на северното сияние наблюдавано от него на островите. Обясняваше, че зимата температурите падат драстично, вали много сняг и по два месеца не виждат слънце. Стори ми се много подтискащо, но норвежеца говореше за това с усмивка. На филипинката обаче май не и бе толкова весело Пича обясни, че познава собствениците на автосервиза и предложи да ги попита, ще имат ли против да си разпънем палатките под навеса и да спим на сухо. Ние обаче решихме, че още сме свежи и бодри от изпитото кафе и ще продължим да караме на юг, докато стигнем по сухо место. Стиснахме си ръцете и се разделихме. Следващите снимки са правени след полунощ




Покарахме още около два часа и стигнахме до место където не валеше, харесахме едно място за отдих, разпънахме палатките и се наспахме. На сутринта, станахме с надеждата, за един слънчев ден, в който да се нарадваме максимално на природата на Лофотен, на действителността бе друга, дъжд и облаци.



Природата тук е уникална, долу покрай водата температурите са поносими, но в планините над нас си бе истинска зима. Самите планини са оцветени в някакъв уникален зелен цвят и с мъглата и облаците се получаваше обстановка сякаш сме в приказка


Островите са свързани по между си със система от мостове и тунели, и маршрута е изключително разнообразен


Селцата на местните, са като наколни жилища, всички боядисани в ярки цветове


Имаше много сушилни за риба






Около обед пристигнахме до с Рейне, от тук трябваше да хванем ферибот за континента. В очакване на ферито, хапнахме, направихме още малко снимки и общувахме с други мотористи тръгнали като нас на обиколка из островите. Повярвайте ми, имаше много такива




Ферибота пристигна, акостира и се натоварихме

Вътре беше сухо, топло и много приятно. След около двадесет минути съм заспал

Плаването с ферибота продължи около три часа - време, през което се стоплих, изсъхнахме и се наспах. Бодьо ни посрещна
със слънце.
От тук имахме две алтернативи до крайната цел за деня - Мо и Рана. Единият маршрут бе на изток през планините, а другия на югозапад по бреговата ивица. Там от където идвахме - от запад се скъсваше да вали и небето се раздираше от светкавици. Решихме, че достатъчно ни е валяло за деня и тръгнахме на изток - на там поне бе сухо. Отде да знаем, че ни предстои да изкачваме планини, при това Норвежки планини. Тук на относително малки надморски височини, предвид географското разположение, все пак сме северно от полярния кръг, природата и климата са като в Алпите, ама високите Алпи. Постепенно се изкачихме на около 700 м. надморска височина и около нас всичко стана снежно. Никога не съм и предполагал, че в началото на юли ще карам в такъв студ. На моменти ми се искаше да съм по мокрото крайбрежие
Покарахме по билото на планината и стигнахме норвежката отметка за полярният кръг





Гледахме как всички които идват тук мъкнеха и редеха камъни по земята, е и ние така поставихме няколко камъка, снимахме се и бързо избягахме да търсим по топли места

Покарахме още някое време и малко преди Мо и Рана, в планината, попаднахме на къмпинг с готини бунгала

Спазарихме цена по около 20 евро на човек, но лелката се заинати и поиска още пари, ако желаем да спим в нейни чаршафи. За сметка на това, топлата вода в банята бе изобилна, гореща и без лимит - под душа откривахме рая, след толкова студуване и влага в изминалите два дни. Чисти и сухи си сготвихме вечеря, ядохме на маса, като бели хора, отказахме чаршафите, извадихме си спалните чували и спахме в бунгалото със спуснати завеси на прозорците - навън продължаваше да си е все така светло и студено.
На сутринта станахме сравнително рано, но добре отпочинали, закусихме, пихме кафе и потеглихме на юг. За деня ни чакаха едни уж скучни километри до Трондхайм и Кристиансунд, от където щяхме да атакуваме "Атлантик роуд". Та значи скучни очаквания - да ама не



Ей, в тази държава дори да се загубиш, нищо не губиш, навсякъде е красота


Толкова е красиво, че чак е нереално, карахме като в транс


По някое време спряхме да похапнем и да изправим кръстовете

и хайде пак по моторите - тези красоти нас чакаха






Дози ден се радвахме на сухо, макар и на места облачно време и успяхме да се придвижим доста на юг. Вечерта си намерихме място за отдих с ето такава гледка

Разпънахме палатките, вечеряхме, направихме разбор на пътуването до момента, помечтахме за бъдещите дни и го ударихме на почивка.

На сутринта станахме и трескаво се заприготвяхме за път. Бяхме обзети от някаква еуфория. Днес предстоеше да минем по някои от емблематичните за Норвегия пътища. Насочихме се на запад към гр.Кристиянзунд, като за целта ползвахме една от малките регионални лодки

Малко снимки докато изчакваме лодката - облачното небе се отразява във водата, като в картина на художник


Покрай пътя също имаше интересни заливи и островчета


Прекосихме града и непосредствено след него следваха един дълъг тунел и този мост

водещ към групичката острови, свързани с Атлантик роуд. Това бяха единствените, платени мост и тунел в Норвегия, по които сме минавали./ струваха около 6 евро за двете съоръжения/ Моста бе доста високо над вълните и тъй като духаше силен вятър си беше бая страшно
След това излязохме на групата от острови свързани с пет моста наречени Атлантик роуд

Имаше много мотористи и каравани. Наоколо бе пълно с разхождащи се хора


Сигурно заснети от лодка или от дрон, мостовете изглеждат доста по ефектно, ние видяхме това - не беше кой знае колко впечатляващо


Върху самите мостове бе забранено спирането за снимки, така че това бе най близкото


Насочихме се на юг към гр.Молде.

С помощта на две отделни лодки преплувахме два фиорда и занавлизахме в планината. Появиха се първите фигури на тролове

както и първите, покрити със затревени чимове, дървени къщички

Трябваше да се качим там горе, между двете била



Прохода се казва Тролстиген - стълбата на троловете, емблематичен е, и е мното посещаван, наоколо бе пълно с туристи с мотори, каравани, коли, велосипеди, изобщо с всичко което става за придвижване



На върха има паркинг. Бе пълно с мотори от всякакви марки и националности


Тук продаваха сертифицирани сувенири от дърво, на цени равни и по високи, от стойността на теглото им в злато

Тръгнахме по пътеката по течението на реката


Тук в скалите са монтирани три панорамни площадки

Поглед от първата площадка

На около гъмжеше от народ

А така изглежда прохода под нас

И ние бяхме тук


Поседяхме, поснимахме, и тъй като прохода не е много дълъг - не повече от 6 км., го врътнахме още веднъж, след което се насочихме отново на юг. И пак поредните фиорди, планини и водопади - скука общо взето





Отново набихме в планините и започнахме сериозно да се изкачваме

Гледам долу във водата - кораб

Чак не е за вярване - в средата на планината сме, ама кораба си е кораб, при това сериозен

Кратка справка с картата - движим се по Ийгъл роуд, а това от долу е Гейрангер

Ей по тази клисура е доплувал кораба

Да не говорим, че корабите се оказаха три

Поредната панорамна площадка, само валящият дъжд, малко бъркаше пълното удоволствие


Продължихме да се спускаме на долу

Наклона е сериозен, асфалта мокър, а моторите натоварени


Корабчето, което гледахме от горе

Тук също бе пълно с туристи, докарвани с круизните кораби. От пристанището ги товареха на автобуси и тръгваха нагоре в планината

Поразходихме се наоколо, пихме по кафе и подкарахме и ние нагоре

От тук сме се спуснали преди малко

Пейзажи наоколо

Ставаше все по екстремно

Снежните преспи покрай пътя бяха високи по три - четири метра


Май бяхме попаднали в царството на вечната зима. Колко студено ни беше, не искам и да си спомням


Карахме още известно време по хребета на планината, след което по система от тунели се спуснахме отново в ниското. Тук ни посрещна неспирен дъжд, който обаче не помрачаваше гледките де

Ботушите ни не издържаха масираната водна атака и започнаха да пропускат, та се наложи да ги увиваме в разни найлони

Продължихме да караме на юг, с надеждата, най после да излезем от облачният фронт


След още една планинска верига издрапахме на сухо и слънчево, и тъй като и времето бе напреднало, се ориентирахме към място за нощувка. Харесахме бунгало на брега на едно езеро и го наехме. Вътре имаше електрически печки - изсушихме мокрите дрехи и обувки

Гледката от терасата пред бунгалото



Тук си спомням, че банята бе оборудвана с душове, в които срещу монета от едно евро, течеше топла вода за около 5 мин.
Иначе бе чисто, топло и уютно и спахме много добре. Почивката бе задължителна, тъй като ни предстоеше тежък ден.

На сутринта, отпочинали и бодри стегнахме багажите, облякохме изсушените дрехи и тръгнахме на юг. Целта за деня бе селото Тисседал, от където смятахме да се качим, до скалната забележителност Тролтунга - езикът на трола. Излязохме на главният път и пак се заредиха разни водопади и идилични пейзажи


Тъкмо бяхме отхвърлили стотина километра и поради извършване на ремонтни дейности по шосето, пътя бе затворен за три часа.
Тук, като затворят пътя, е много трудно да избереш обходен маршрут и просто се налага да си чакаш. Ние се приготвихме за чакане, обрахме една наскоро узряла череша в нечии двор / тук черешите зреят в началото на юли /, пихме по кафе, полафихме с други мотористи, спрели до нас и дочакахме пускането на движението. Тук искам да вметна, как ставаше спирането на движението в Норвегия. Тъй като лятото им е кратко, за да извършат целия обем работа по поддръжка на шосетата, който предполагам никак не е малък, така организират работата си, че когато е наложително спират движението цялостно, свършват каквото е планувано и пускат отново движението. Необходимо е добро планиране и подходяща организация - изключително са ефективни. Та значи в часа в който се решили, че ще спрат движението, на пътното платно, излиза един чичак с оранжеви дрехи и каска, вдига стоп палката и ВСИЧКИ моментално спират и отбиват в дясно. Нямаше нито един наглец или тарикат, който да се опита да заобиколи и да продължи въпреки забраната или пък да демонстрира на спиращия колко е важен, да го уволнява и други подобни, на които сме се нагледали в милата ни Родина. След като всички са спрели, чичака минава от кола на кола и обяснява на добър английски, причината, поради която е спряно движението, продължителността на забраната за движение и обходните маршрути. Когато кажат, че движението ще бъде пуснато, след да кажем 45 минути, наистина го пускаха тогава, не по рано и не по късно . Впечатлени от тази организация, С Кънчо коментирахме, че в България лопатарите / тези дето въртят лопатите де / не могат да се подпишат на ведомостта за заплата, а тукашните свободно говорят английски - образователна система. Ей отплеснах се.
Е, пуснаха движението и ние се разбързахме - бяхме изостанали от графика и нямахме време за много снимки, но все пак поснимвахме тук там де




В ранният следобед пристигнахме в Тисседал, намерихме изходният пункт за пешеходния преход към Тролтунга, преоблякохме се и се преобухме с туристически дрехи и обувки, и тръгнахме по маршрута. Старата ж.п. линия, описана от Митьо, бе с разрушени подстъпи и оградена с мрежа, минаването по нея бе преустановено. Пешеходната пътека е дълга 11 км. в едната посока. Първият километър е една безкрайна поредица от стъпала, водеща нагоре. Хлъзгаво и кално е, и отстрани е опънато осигурително въже. Въпреки тежкият маршрут и лошите метеорологични условия, наоколо бе пълно с туристи.
След стръмният първи километър, се излиза на нещо като плато

и от там следваш маркировката

На всеки километър има табели указващи колко си изминал и колко ти остава

Пейзажа е скалиста пустош

Наоколо обаче бе пълно с хора

Някъде там в дъното е езика на трола


Добре, че са тези гледки, за да не усещаш умората и да имаш мотивацията, да продължиш да вървиш


Това е самият зъбер, отдолу е бездна


Имаше опашка от желаещи да излязат на зъбера. Изчакахме, дойде и нашият ред




Размяна на местата




Въпреки тежкия маршрут, тук сърдити хора нямаше, еуфорията бе обхванала всички.
Поседяхме, поснимахме, починахме си и се насочихме наобратно. Заваля дъжд и се спусна мъгла, по пътеката стана мазало. След много падане и ставане , се добрахме до моторите, преоблякохме се и подкарахме на юг, с надеждата скоро да намерим подходящо место за преспиване, тъй като времето напредваше и бяхме много уморени

Как обаче да прескочиш место, като това



Наблизо по пътя намерихме подходящото место, разпънахме палатките и легнахме да спим. Даже май и не ядохме, бяхме преуморени

От някакво време и аз съм се замечтал към тази дестинация. А този пътепис определно ме надъхва още повече!
Очаквам продължението!

_________________
VIXXER

На следващия ден по план, трябваше да се придвижим до скалата Прейкостолен и там да направим пеш преход. Още със ставането от сън обаче, установихме, че вали силен дъжд. Събрахме палатките, опаковахме всичко макар и мокро, и тръгнахме на юг с надеждата за по сухо време. Не се получи. Колкото по на юг отивахме, толкова по проливен ставаше дъжда. Придвижихме се до паркинга, от където започва пешеходния маршрут за Прейкостолен, но дъжда бе толкова проливен, че наоколо всичко бе потънало във вода и кал. По високото имаше гъста мъгла. Решихме да се откажем от пешеходния маршрут - нито щяхме да ходим с удоволствие, нито щяхме да видим каквото и да било в мъглата. Снимки не сме правили никакви.
Подкарахме към Форсанд, за да хванем ферибота за Лисеботен. Тук се скрихме от дъжда в чакалнята на ферибота. Постепенно се насъбраха доста мотористи и чакалнята отесня. Добре че пристигна ферибота - в ресторанта бе топло и сухо Цената на билета за човек с мотор беше около 40 евро. Ферибота е атракционен и обикаля всички скални забележителности на Лисеботен фиорд, и има панорамна тераса. Ние си стояхме на топло и когато лодката застанеше срещу някоя забележителност, излизахме на терасата да направим по някоя снимка и отново се прибирахме вътре. Дъжда продължаваше да се лее неспирно.
По този мост пристигнахме

Началото на Лисеботен фиорд


От водата се извисяват скални стени, като ей там горе се вижда пропуснатият от нас Прейкостолен


А тази малка точица, там горе е скалата Kjerak /Яйцето/



Там в дъното е Лисеботен. Там трябваше да изчакаме спирането на дъжда, за да се изкачим до Яйцето

Пристигнахме в къмпинга. По поляната имаше разпънати стотина палатки. Цялата поляна бе наводнена, но на местните това явно не им правеше никакво впечатление. Пиеха бира и купона бе на ниво. Ние обаче решихме да спим на сухо - достатъчно бяхме мокри от цял ден каране в дъжда. Наехме кревати в хостела, мисля че струваха по около 16 евро на човек. Топлата вода в банята бе с жетони от по две евро. WI FI имаше само в бара и то, само ако консумираш. В хостела обаче бе топло и сухо с добре обзаведено кухненско помещение. Тук се запознахме с двама норвежци занимаващи се със Скайдайвинг. Тия колко откачени бяха, не е за разправяне. Показаха ни оборудването си - на каските имаха монтирани по две екшън камери и ни пускаха, записани от тях при скоковете им клипчета. Това свободно падане вдига адреналина дори само на запис. Представям си какво ли е на живо. Лафихме до късно, ударихме един молебен за сухо време на следващие ден и по креватите.
На сутринта от дъжда нямаше и помен, а яркото слънце правеше панорамата приказна


Сградата на хостела

Натоварихме багажите и по най сбитите серпентини, по каквито някога съм карал, се качихме до паркинга от където започваше пешеходният маршрут за Яйцето - около 6 км в едната посока

Беше рано и нямаше много хора. Катерехме скалите заедно с пичовете от Скайдайвинг, ние си носехме само бутилки с вода, а те раници с цялото оборудване. Корави момчета. Казваха, че в хубави дни правят по два скока




Там долу е пристанището и къмпинга

Пътеката е непрекъснато изкачване и спускане



Това е камъка, отдолу е бездна

Не бяхме сигурни дали ще се престрашим да се качим на камъка, за това се снимахме пред него


След това се престрашихме и се качихме на камъка




Страшничко си е, но за това пък удоволствието от успеха е по голямо. Това е гледката от камъка

От тази скала скачаха Скайдайвингите



Поседяхме на скалите около час и тръгнахме на обратно. По пътеката се разминахме с това семейство - носеха децата в раници на гърбовете си, а пътеката е доста екстремна



Видяхме и доста хора с които се бяхме срещали в предишните дни на Тролтунга или мотористи с които сме били заедно по фериботите. Явно маршрута е един и всички вървят по него.
Спуснахме се до паркинга, тук имаше паркиран и хеликоптер. Не знаем дали беше медицински или пък за платежоспособни клиенти, практикуващи парашутизъм.

Починахме си и по моторите. По план това трябваше да ни е последният ден в Норвегия. Насочихме се към Кристиянсанд, от където възнамерявахме да се качим на ферибот за Дания.

Когато пристигнахме на пристанището, ни сюрпризираха, че на отплаващите същата вечер два ферибота няма места за нас и моторите ни. Тъй като бяхме доста настоятелни, ни казаха, че ще направят компромис и ще ни вземат, но на цена от 120 евро за човек с мотор. Видя ни се много скъпо - нормалната цена е 45 евро за човек с мотор, и се отказахме. Подкарахме на североизток. След около три часа пристигнахме в Сандефьорд. От тук си закупихме билети за сутрешният ферибот до Стрьомстад. Напазарувахме храна от един маркет и разпънахме палатките на съседната поляна. Рано сутринта бяхме на Ферибота. Швеция ни посрещна така




От Стрьомстад по шведските магистрали за няколко часа се спуснахме до Трелеборг, отидохме на пристанището и си купихме за по 50 евро на човек с мотор билети за ферибота до Рощок в Германия. Помотахме се из Трелеборг






Към 20:00 ч. се натоварихме на ферибота, вързахме моторите и се качихме в кафенето на най горната палуба.

Сритахме няколко маси и столовете и се опънахме на мокета на пода върху шалтетата си. Цяла нощ сън на сухо и топло. Сутринта около 06:00 бяхме в Германия. Заредихме с малко по евтин бензин и сритахме моторетките. Чакаха ни 2100 км. до Панагюрище. Повече снимки не сме правили. От тук до в къщи бе само каране, каране и пак каране по скучните магистрали. Покрихме разстоянието за два дни с преспиване в едно селце в близост до Братислава. Проблеми не сме имали, с изключение на това, че двама сръбски полицаи се опитаха да ни изнудват за пари на белградската обиколница, но ние се заинатихме и след половин час разправии и напразно очакване да дадем по нещо, ченгетата ни зарязаха и си продължихме по маршрута. Вечерта си бяхме по домовете.
В крайна сметка се насъбраха 19 дни и 10300 км. Малко похарчени пари, огромно количество емоции, 7 гигабайта снимки и безкрайно удоволствие несравнимо с нищо материално. За първи път ми се случва, да сменя масло и филтри на мотора, да попътувам на някъде, да се върна и отново да сменям масло и филтри , но дай боже всекиму.
За мен беше удоволствие да опиша и преживея още веднъж пътуването, дано и за вас да е било удоволствие да четете.
Поздрави, Стефан.

Радвам се, че си си направил труда да споделиш пътуването си с нас! Наясно съм колко труд и време отнема подобен пътепис:) Въпреки, че форумът е в очевидна дълбока летаргия, очевидно все още има хора, които освен да пътуват си правят труда и да споделят! Адмирации още веднъж!
П.п. : А що се отнася до дестинацията... Хммм.... Неосъществена от мен и до ден днешен дестинация, която дано някой ден все пак взема, че направя

_________________
http://foriunderground.blogspot.bg/
Alvanovo motors - "Сам съм си клуб, сам съм си президент!"

Браво Панагюрище! Много сериозна дестинация е това Норвегия и Норд Кап. Всеки може да кара в Алпите, но не всеки мотопътешественик се наема да кара до Норд Кап и из Норвегия. Много скъпо, много студено, влажно и доста далечно, като дестинация. За сметка на това изключително, невероятно красиво и вероятно остават незабравими спомени за цял живот. Гордея се с вас панагюрци!

_________________
BMW R 1100 GS.
Правилните решения и действия идват от опита, който се получава от грешни решения, и действия.
Човек не спира да кара мотор, защото е остарял. Човек е остарял, когато спре да кара мотора си.

Благодаря за пътеписа и събудените спомени от Скандинавията.Дано и аз доживея това мечтано приключение.

С още една година закъснение - благодаря за споделеното!

Както казва Фори, времето което отнема подобно описване е значително и общо взето си е тегаво... колкото и да те сгряват спомените ...
НО пък сгряват и нас, читателите мотористични и мистични.
(а поглеждайки снеговалението навън, някак много добре се връзваше с описаното студосъбиране).

Благодаря още веднъж!
Още много подобни красиви километри пожелавам!