С наближаването на финландския бряг във водата се появиха ниски скалисти островчета

Въпреки че температурата на въздуха не надвишаваше 18-20 градуса С, а тази на водата надали имаше и толкова, по бреговете на островчетата бе пълно с плажуващи и такива занимаващи се с водни спортове - корави хора, хей.
Разтоварихме се от ферито и се набихме в същинския център на Хелзинки. Намерихме си паркинг за мотоциклети, паркирахме и зарязахме якета и багажи по моторетките - разчитахме, че сме в бяла държава и не се краде.

След това се пуснахме да разглеждаме

С такива фургони разкарваха и продаваха наливна бира - направо от бурето.

По тревните площи бе пълно с хора, пиеха бира, четат книги, на приказка или просто някои си дремеха - идилия.

Ние го ударихме на разходка с търсене и заснемане на красоти. Не беше нужно да ходим много, и на далече










Хелзинки ни впечатли като един подреден, чист и модерен град, от сградите, заведенията и хората на който лъхаше на лукс. По кафенета и бистра, по централните улици, се нагледахме на луксозно облечени мъже и жени седнали на масичките на по чаша вода и позиращи като манекени, а бе все едно си в Холивуд.
Сблъскахме се и с гадната действителност - цената на бензина изведнъж стана 1,5-1,6 евро за литър, храната и напитките се превърнаха в недостижим мираж, а цената на хотелска стая за една нощ достигна цената на гарсониера в Ботунец

. Помотахме се до около 20:00 ч., след което скочихме на моторетките и хванахме на север по магистралата за Тампере.
Смятахме да покараме около два часа, след което да се установим на палатка някъде на диво. Така и направихме, отметнахме едни около 200 км., кривнахме по едно черно пътче и след около 2 км., в страни от магистралата, се установихме на бивак до едно езеро. На бързо разпънахме палатките и опитахме да вземем вода от езерото - греда. В покрайнините на езерото има някакви мъхове, на които ако стъпиш и започваш скоростно да потъваш в кал, много преди да си стигнал водата. До водата се стигаше по дървени кейове построени върху колове, но такива имаше на срещуположният край на езерото. Самата вода изглеждаше жълтеникава на цвят и решихме да не пробваме повече да я достигаме. Гората наоколо бе тип тундра - като ходиш по покритата с мъх и лишеи земя, торфа под тебе пружинира и ходенето ти е неестествено. При ходене из гората предпочитахме да подскачаме от камък на камък, а такива имаше достатъчно. Появи се и друг проблем - глутници от много на брой и изключително свирепи комари, които атакуваха на момента всяка открила им се телесна част. Опитахме се да ядем и разговаряме около моторите, оказа се невъзможно, едва ли не, трябваше да си приказваме с каски на главите

Приготвихме си нещо за ядене, всеки си влезе в палатката и там се хранихме и си приказвахме. Чувството е идиотско, но нямахме друг избор

Поне уцелихме на време - беше сравнително топло и сухо. Слънцето залезе след около 23:00 часа. По някое време сме заспали.
На другата сутрин станахме, събрахме катуна и потеглихме към магистралата. Сега се сблъскахме със странностите на времето на север. При тръгването грееше слънце и ей така изведнъж от нищото, без никаква подготовка се изсипа пороен дъжд. Докато да спрем и облечем подходящите за мокро дрехи, и станахме вир вода. Дъжда не продължи много, но магистралата вече бе мокра и карането си бе изпитание, гумите на нашите мотори вдигаха влага, същото се получаваше и с движещите се около нас коли и камиони. Това обаче не отнемаше и капка от чара на природата наоколо



Постоянно карахме или покрай някакви езера, или по мостове над други езера, бах колко езера има в тази държава


Времето бе все така преобладаващо, ту вали, ту грее слънце, понякога и двете едновременно. И така в тази слънчево - мокра идилия достигнахме и подминахме град Рованиеми и спряхме на това място, обозначаващо преминаващият по тези географски ширини, северен полярен кръг


В страни от пътя бе атракционното селище на Дядо Коледа, а от тук на север навлизахме в областта наречена Лапландия.
Покарахме още стотина километра на север и започнахме да се оглаждаме за места за преспиване. Предвид валящият дъжд и факта, че бяхме вече доста мокри, решихме да наемем бунгало, тук им казват "Кабине" и са сравнително евтина алтернатива за преспиване. Кривнахме от пътя покрай едно от поредните езера и спазарихме едно такова бунгало с баня и тоалетна, за нищожната цена от 60 евро - цицията финландец не пожела да свали повече от първоначално поисканата цена от 80 евро.


Зарязах моята моторетка до езерото, тъй като при опита да запаля след пазарлъка с финландеца, отказа да сработи помпата на инжекциона ми.Прегледах бушоните и установих, че този на помпата е изгорял. Подмених го, новият също изгоря щом подадох контакт. Бре ами сега. Намирахме се на някакви си 4000 км. от България, в нищото и най близкият сервиз или магазин сигурно беше на над 100 км. разстояние. На всичко отгоре неизброимите пълчища комари не ми позволяваха да правя нищо по мотора, голите ми ръце моментално почерняваха от гад. Движещите се наоколо покрай езерото финландци, бяха с мрежести маски подобни на пчеларските, по главите си. Видях се в чудо. Тук видях колко добре е да имаш сигурен съратник до себе си. Кънчо ме увери, че на следващата сутрин ще оправим моторетката и мога да разчитам на него за всичко. Поуспокоих първоначалната емоция и реших да почиваме, пък на сутринта ще му мислим. Надявах се, че на сутринта поне комари няма да има. Както и да е преспахме в бунгалото, на вън валя цялата нощ. На сутринта станах извиках няколко пъти Неволята и разхвърлях моторетката. Откачих помпата от буксата и и установих, че кабелите на инсталацията от кутията с предпазителите до буксата на помпата продължават да окъсяват. Това ме успокои - поне помпата ми беше здрава. Продължих с проследяването на кабелите на инсталацията и намерих на едно място протрита кабелна изолация, и кабел опиращ на рамата на мотора. / все пак моторетката ми не е първа младост, а е и стохилядник / Както и да е изолирах кабела, замерих - всичко беше точно, сглобих моторетката и възпламених. Двигателя работеше добре. Натоварихме багажа и Кънчо ме попита - Ще продължаваме ли на север, бяхме само на 500 км. от Нордкап, или ако не съм уверен в мотора, да тръгваме на обратно и да се прибираме. Да си призная дилемата беше страшна, не бях на 100% сигурен, че съм отстранил проблема, но пък и не исках да съсипвам пътуването, както на себе си, така и на Кънчо. Реших че имайки пълната подкрепа на Кънчо, мога да рискувам и казах, че продължаваме на север.
Така изглеждаха ръцете ми след безбройните ухапвания от комари и всякакви други гадове по времето на ремонта на мотора. Как изглеждаше лицето ми няма да показвам - все пак пътеписа може да бъде видян от малки деца

Имам чувството, че тези комари при ухапване, инжектират в раната някакъв серум, пречещ на кръвта да се съсирва и дори да убиеш гадината кръвта продължава да тече и да привлича други комари. Съсредоточен в работата бях мачкал и трил лицето и ръцете си. Когато приключих и се погледнах в огледалото над мивката, се уплаших - нацапаният с боя Мел Гибсън в "Смело сърце"
И така отново излязохме на шосето и тръгнахме на север. Денят бе 01.07.2016 г. Бяхме само на 500 км. от Нордкап и виждахме някаква символика - на Джулая да бъдем там, където слънцето не залязва.
Покрай шосето започнаха да се появяват елени

Някои от тях бяха с каишки на вратовете и въобще не се притесняваха от хората на около. Излишно е да казвам, че всички спираха и снимаха


Покрай пътя се срещаха магазини за продажба на сувенири и различни кожи на цени близки до външния дълг на България


По някое време релефа на местността започна да се променя. Започнахме да изкачваме резки възвишения, като след върха следваха резки спускания. Появи се и табелката

Добре дошли в Норвегия.
След известно каране във вътрешността излязохме и на морския бряг

Появиха се и табелки

На прав път бяхме.
Започнахме да караме по някакъв крайбрежен път с ефектни гледки и страшни тунели. За да се стигне до Нордкап, който е разположен на остров, се минава по трасе включващо няколко тунела минаващи под повърхността на морето. Два от тези тунели бяха дълги по около 6-7 км., приличаха на миньорски забои, без никакво осветление и вентилация вътре. Мокра настилка и адски студ, всички повърхности се покриваха с конденз. Тунела представлява около 3 км. рязко спускане на долу, малко равно и още 3 км. рязко изкачване на горе. Имах кошмар, че ако моторетката изгасне някъде в тунела там ще загина преди да успея да се измъкна
Е докарахме я и до Нордкап - на входа на паркинга има пропускателен пункт и заплащаш таксата от 32 евро - егати и фабриката за пари са си направили норвежците. Ако не бях търпял колизиите с мотора и всички мъки свързани с пътя, сигурно щях да се върна

Пожелахме им да си купят свещи с толкова много пари, платихме и се паркирахме



Беше около 20:00 ч., хубаво слънчево време и температура около 15 градуса С.


Успяхме.

Повъртяхме се наоколо, поснимахме


Няма кой знае какво за гледане, но еуфорията от постигнатата цел е голяма. След около два часа тръгнахме на обратно. Трябваше да намерим место за преспиване.
